Очиндол (Ochindol)
* За селото наричано до 1950 г. Учин дол, вижте Тодорово
Очѝндол (срещано и като Очин дол; към 1 януари 1881 г. – Очин-Дол) ) е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
Село Очиндол се намира на около 13 km юг-югозападно от областния център Враца, около 20 km запад-югозападно от общинския център Мездра и около 3 km север-северозападно от село Елисейна. Разположено е в Западна Стара планина, в южните разклонения на Врачанската планина, на стръмен долинен терен с общ наклон на юг към Искърския пролом. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 596 m.
Общински път на юг свързва селото с второкласния републикански път II-16.
Землището на село Очиндол граничи със землищата на: село Миланово на север; село Згориград на север; село Челопек на североизток; село Зверино на североизток и изток; село Елисейна на югоизток; село Габровница на югозапад; село Оплетня на запад и северозапад.
Населението на село Очиндол, наброявало 874 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 296 към 1985 г., наброява 121 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 165 лица, за 165 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.
Очѝндол (срещано и като Очин дол; към 1 януари 1881 г. – Очин-Дол) ) е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
Село Очиндол се намира на около 13 km юг-югозападно от областния център Враца, около 20 km запад-югозападно от общинския център Мездра и около 3 km север-северозападно от село Елисейна. Разположено е в Западна Стара планина, в южните разклонения на Врачанската планина, на стръмен долинен терен с общ наклон на юг към Искърския пролом. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 596 m.
Общински път на юг свързва селото с второкласния републикански път II-16.
Землището на село Очиндол граничи със землищата на: село Миланово на север; село Згориград на север; село Челопек на североизток; село Зверино на североизток и изток; село Елисейна на югоизток; село Габровница на югозапад; село Оплетня на запад и северозапад.
Населението на село Очиндол, наброявало 874 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 296 към 1985 г., наброява 121 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 165 лица, за 165 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.
Карта - Очиндол (Ochindol)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |